На Пафката Влога

Красива си.
Дори когато си захапала цигара.
Но в спомените си
Ще те запазя такава,
Каквато
Си те представях
В оная нощ,
Когато
Ти изпратих
Шест реда от Превер –
Преведени набързо
Дори и не от френски.
Сега
Облегната на бара
В очите ти блести
Нетрайно пламъче –
В тях се отразява
Клечката кибрит,
С която паля
Цигарата, която си захапала.
И рязко осъзнавам,
Че вече няма да опитам
Вкуса на никотин по устните ти,
С които някога ми каза,
Че съм изглеждал
Страшно привлекателен
Когато ти поднасям огънче.
Красива си.
Но си захапала цигара.
Димът й бавно задушава
Отблясъка на пламъка
В очите ти
От клечката,
Догаряща в ръката ми
С която ти поднесох огънче.

Пиеше кафета рано
татко сутрин на “Фонтана”
с хонорарите от сряда.
Някъде до към обяда
преминаваше на бира
(ако сам се финансира).
Вече вестника изчел,
с поглед неразумно смел
той звездите на кафето
гледаше все там, където
бяха те сами на маса.
Вместо татко да миряса,
вместо да седи и дреме,
съчинаваше поема
в чест на някоя мадама.
После дръзко – тън-мън няма -
сядаше при нея: Ето,
с развълнуван глас поетът
декламира, а момата,
явно смаяна, горката,
ала също поласкана,
казва: “Искам да остане
в мене този стих за спомен!”
Татко ми, привидно скромен,
й показва късче вестник
с разни знаци неизвестни -
лично таткова система
“зашифрована поема”.
За да не разочарова
дамата, за флирт готова,
казва той: “Дете красиво,
пиша твърде нечетливо,
но живея недалече,
пък и слънцето напече…
Та, на пишеща машина,
щом отидем там двамина -
на минутка е оттука -
мога да ви го начукам…”

Когато
всеки лист опада
това е краят
на листопада

След като смених квартирата, реших, че трябва да се освободя и от стария хостинг. Отне има-няма ден за да оправя всички сайтове и акаунти. За да бъде местенето съвсем завършено, днес прехвърлих и блога от Blogger на Wordpress.